Емил Попов

Изборите за национален парламент отминаха и резултатите на пръв поглед са изненадващи. Но човек можеше да предположи успеха на всяка една политическа партия още преди 5. юли, абстрахирайки се от прогнозите на социологическите агенции и давайки реална оценка на предизборните кампании и постигнатото от политическата класа. В този ред на мисли катастрофалната загуба на социалистите е естествен развой на събитията. БСП подцени избирателя и заради грешните си действия ще остане в опозиция за дълго време. Бойко Борисов победи с много не защото привлече електорат с политическа програма и визия, а заради това, че повечето колебаещи се гласоподаватели го припознаха като единствената алтернатива. Ахмед Доган в никакъв случай не може да се причисли към загубилите заради прираста от 150 хил. гласа. Търсейки отново спасение в етническата карта, Сокола няма да допусне ДПС да бъде изгонена от властта и вероятно ще е ключова фигура в парламента след 4 години. Вотът, който Синята Коалиция получи, също е очакван до голяма степен. Пагубната грешка на сините е, че не заложиха на нови хора и въпреки изключително добрата предизборна кампания не успяха да спечелят доверието на хората. Въпреки че уважам изключително много г-н Костов като политик и човек, смея да твърдя, че той не трябваше да присъства в нито една листа. Избирателят искаше да види нови лица, а не СДС-то от 1997, но този пропуснат от сините лидери факт костваше слабите резултати (285418 спечелени гласа, което се равнява на резултата на СДС без ДСБ през 2005). СК заложи на грешна карта и най-вероятно изтърва последния влак за спасение на синята идея.