Емил Попов

Следизборно в светлините на прожектори блесна Яне Янев, които още по-редовно започна да взима участия в различни предавания по различни телевизии, където не спря да обещава възмездие и да се жалва от “внесените турски гласове”, които са повлияли негативно на представянето на РЗС на изборите. Дотук нищо ненормално - всичко е тип-топ, както се казва. Но има едно нещо, което ме мъчи - и то не се крие в подлизурското отношение на водещите, които допринасят още повече за създаващия се ярък ореол над главата на Яне. А по-скоро това, че няма кой да зададе неудобните въпроси на лидера на РЗС, касаещи миналото му и взаимоотношенията му с определени хора.

Защо никой не го попита през колко земеделски съюза премина, докато не припозна себе си като консерватор, чиито европейски колеги са за свиването на земеделските субсидии?

Защо никой не го попита как ще работи в парламента с Волен Сидеров, когото “земеделецът” подкрепи като кандидат-кмет на местните избори през 2003?

Защо никой не го попита поради какви причини издигна агент Николай (Георги Марков или “истинския десен кандидат”) като кандидат-президент през 2006, което допринесе за разсяването на десния вот и впоследствие спечелването на изборите от Гоце Първанов…

Защо никой не го попита какво му  отношението към велинградския феодал Фидел Беев, по настоящем в редиците на ДПС, когото Яне издигна като свой кандидат за кмет във Велинград през 2005?

Защо никой не го попита как мисли да пребори корупцията, след като е приютил под крилото си всеизвестни корумпирани субекти като Стефан Софиянски?

Защо никой не го попита как може да сключва безпринципни съюзи с хора като Мария Капон, която преди Евроизборите беше в комбина с Ковачки, а след тях взаимно с Янев започна да плюе по енергийния бос.

Защо никой не го попита как може да подготвя бивши агенти от ДС за парламента? (виж по-долу)

Защо никой не го попита как ще гарантира, че няма отново да се случи излагация като тази с Марешки?

Защо никой не го попита каква е цената да влезеш на челно място в парламентарните листи на РЗС?

Защо никой не го попита лесно ли е да промениш принципната си позиция за хора, които в един момент наричаш мафия, а в следващия ги издигаш като свои кандидат-депутати?

Въпроси без отговори колкото си искаш. Естествено тези питания  трябваше да се зададат преди изборите. Но поне заради малка коректност към избирателя истината трябва да излезе на бял свят.

Станислав Тодоров Станилов (агент Светлин) (Атака)
Божидар Димитров Стоянов (агент Кардам/Тервел/Терелиг) (ГЕРБ)
Лютви Ахмед Местан (агент Павел) (ДПС)
Митхат Мехмедов Табаков (агент Леонид) (ДПС)
Гюнай Хасан Сефер (агент Алиев) (ДПС)
Юнал Саид Лютфиев (агент Мурад/Сидер) (ДПС)
Ахмед Демир Доган (агент Сава/Сергей/Ангелов) (ДПС)

Това е списък с агентите на ДС, които влизат в 41-то народно събрание. За разлика от предишния парламент, в новия ще има значително по-малко бивши агенти, мнозинството от тях от ДПС, което се обяснява с факта, че броят на червените депутати рязко намаля, а Волен Сидеров се беше погрижил в листите на партията му избираемите места да се заемат от негови близки хора, нямащи пряка връзка с ДС* (а това, че Волен направи Атака семейна партия и че предизвика бунтове в регионалните им структури, е съвсем друг въпрос)

* заб. - Атака вкара най-много хора в 40-ия парламент, следвана от ДПС и БСП

Изборите за национален парламент отминаха и резултатите на пръв поглед са изненадващи. Но човек можеше да предположи успеха на всяка една политическа партия още преди 5. юли, абстрахирайки се от прогнозите на социологическите агенции и давайки реална оценка на предизборните кампании и постигнатото от политическата класа. В този ред на мисли катастрофалната загуба на социалистите е естествен развой на събитията. БСП подцени избирателя и заради грешните си действия ще остане в опозиция за дълго време. Бойко Борисов победи с много не защото привлече електорат с политическа програма и визия, а заради това, че повечето колебаещи се гласоподаватели го припознаха като единствената алтернатива. Ахмед Доган в никакъв случай не може да се причисли към загубилите заради прираста от 150 хил. гласа. Търсейки отново спасение в етническата карта, Сокола няма да допусне ДПС да бъде изгонена от властта и вероятно ще е ключова фигура в парламента след 4 години. Вотът, който Синята Коалиция получи, също е очакван до голяма степен. Пагубната грешка на сините е, че не заложиха на нови хора и въпреки изключително добрата предизборна кампания не успяха да спечелят доверието на хората. Въпреки че уважам изключително много г-н Костов като политик и човек, смея да твърдя, че той не трябваше да присъства в нито една листа. Избирателят искаше да види нови лица, а не СДС-то от 1997, но този пропуснат от сините лидери факт костваше слабите резултати (285418 спечелени гласа, което се равнява на резултата на СДС без ДСБ през 2005). СК заложи на грешна карта и най-вероятно изтърва последния влак за спасение на синята идея.