Емил Попов

Не очаквах, че в някой от изпитните варианти за зрелостните изпити по български език и литература тази година би могло да бъде включено произведение на Алеко като задача за коментиране. Още по-малко очаквах падналата се творба да е “Разни хора, разни идеали”. Най-малкото защото фейлетонът е едно много добро отражение на действителността и разкрива един много актуален проблем, а именно болното ни общество. Задачата за коментиране беше върху 4. част на фейлетона. За хората, които не се сещат за какво става дума в творбата - Алеко представя полемичен диалог между чичо и племенник, чрез който първият възпитава младежа за “нещата от живота” и му дава “безценни” съвети как да намери успеха. За героя са характерни подлизурството, раболепието, примирението с подлостта - негативни качества, присъщи на характера на чичото, представляващи високата цена на личното благополучие. Част от психологията на “възпитателя” са и престъпната апатия към неетичните постъпки, дребнавото мислене, хамелеонството и снишаването пред силните на деня.
За съжаление българската народопсихология, заложена в мрачните години на робството, не се е променила през годините. Примирението с подлостта, пошлоро мислене и презрението към обществените идеали са станали неразделна част от живота на българина. Нещо, което едва ли скоро ще се промени, каквито и етикети на велики общности да си слагаме…